-Отдай се на изкушението. То ще те върне към живота.

-Невъзможността за продължение, ме тласка към смъртта.

-Откажи се тогава! Тегли чертата и започни отначало.

-Не мога... Това си е моята горчива чаша. Необходимият урок по пътя...

-Да, да. Човек се учи докато е жив

-Макар че за какво ще му е после?

-Не разбирам каква е идеята предварително да знаеш развръзката, ако не за да я избегнеш в случай на неблагоприятност?

-Идеята е предварително да се разиграят всички възможни сценарии и да се преживеят емоционално. Така предварително се отхвърля всякакво изненадващо отражение и се гарантира спокойно продължаване нататък.

-Но така никога няма да си щастлив? Та ти преживяваш щастието още преди да се е случило?

-Но и никога не съм нещастен....

-Голяма печалба... Никога ли не спираш да развиваш събитията до край?

-Никога!

-Излиза, че си проиграл и живота си тогава? Защо мечтаеш за смърт? Та ти отдавна си умрял и само съществуваш в поредния сценарий?

-Мечтая да убия теб! Човекът, който се научи да няма очаквания, защото се страхува от разочарования. Човекът, който изгради стени, за да се предпази и се оказа, че се е зазидал в тях....