– За какво се замисли?

– Чудя ти се, просто. Не мога да осмисля какво ми каза току що.

– Ами свикнал съм вече да съм виновен за всичко.

– Виновен си да! Виновен си, че си го допуснал!

– Не е така - на мен просто не ми пречи. Аз мога всичко да понеса.

– Можеш да - вече си мисля, че ти харесва да се изживяваш като жертва. Това понасяне не те прави силен - прави те доволен от себе си?! Много криворазбрана ти е силата - силно граничеща с малодушие... Къде е разликата, за теб? Фактът, че го правиш осъзнато ли? Но това те прави умен, не силен.Не е сила примирението, не е сила послушанието! Ти живееш чужд живот! А твоят? 

– Това е моят живот. Не ми изисква усилие да живея по този начин. Не си налагам нищо, само отразявам чуждото отношение

– Да до степен на пълна загуба на личността. Ти не си личност! Ти си глинен модел на близките ти хора. Всеки може да те променя както му е удобно. И къде си ти в цялата бъркотия? Ти хубаво можеш да понесеш и приемеш всичко, а трябва ли? Толкова безсмислен ли ти се струва собственият ти живот та приемаш за собствен чуждия?

– Не. Когато обичам някого искам да го направя по-силен, а не да го наранявам.

– И чуждата сила се изразява в твоето подчинение?

– Всичко е до време. Търпимостта ми има граници.

– Поредната ти самозаблуда... И къде са твоите граници? На плюс и минус безкрайност?! Какво трябва да се случи, за да имаш собствени желания? Не те разбирам. И може би и не искам да опитвам вече. Бездействието ти разколебава вярата ми в силата ти. Страхът ти от последствия - разколебава вярата ми в смелостта ти. Съобразяването с очевидно абсурдни искания - разколебава вярата ми в себеуважението ти. А човек, който не уважава себе си - няма как да очаква друг да го уважава. И заради теб - не искам да опитвам да те разбирам повече. Предпочитам да си въобразявам, че си такъв какъвто те познавам, за да продължа поне да те уважавам....

– Защо ме притискаш? Ще стане - като му дойде времето. И между другото имам собствени желания

– Като му дойде времето... Като мине това, като стане онова... Оправдания! Само оправдания! И добре, кажи ми едно от желанията ти, като ги имаш. Но такова, което засяга лично теб! Което искаш за себе си и заради себе си. И не материална придобивка - това не би било истинско желание, при положение, че зависи само от пари. Е?

– ....

ne se samoobvinqvai ...nqma smisal.... haresvai se takav kakavto si...ili promeni ne6to kam po dobro...

разбирам и двамата :) но къде е истината?

ИСТИНА? А нима има такова понятие.....?немисля ....остана само озлоблението ни един кьм друг....и желанието да прецакаш поредния наивник ;(