- Човек губи живота си, когато загуби мечтите си...

- Ти не си ги загубил - не ги преследваш вече...

-То е същото.

-И защо се отказа от тях?

-Разбрах, че са непостижими или поне не в близко бъдеще, а съм толкова уморен да чакам, че... Ако можех да превъртъя животът си до сбъдването им от там на татък просто ще живея...

-Как?! От там нататък или ще има нови или ще бездействаш в досада отново. Толкова грешна логика... Да чакаш да се случи нещо, за да последва друго нещо... Да правиш далечни планове, за да има какво да преследваш дълготрайно... И ако дойде денят на сбъдването на мечтите ти след N-години? Какво излиза? N-пропиляни безвъзвратно години от животът ти... N години без спомени...

-N години без мотив... Аз и "утре" мога да сбъдна мечтите си, но какво следва после? За кого? С кого да ги сбъдвам? Не цели и мечти са ми притрябвали - фантазията ми ражда достаъчно... Мотив нямам, мотив и опорна точка.

-Ако не го правиш за себе си - мотивите и опорните точки, винаги ще са краткотрайни....

-За себе си - постигнах достатъчно. Никой не си е самодостатъчен. Искам взаимност, колективизъм - останалото е заблуда... За себе си... Че кой и какво толкова прави за себе си?

-Ти не си сам?! Просто си вечно недоволен... Каквото и да ти подари съдбата - ти искаш друго! Каквото и да получиш, пожелаваш следващото - ти никога не си доволен просто Никога не казваш - "това е"!

-Защото никога не е! Винаги е само подобие на това, което търся... Винаги е само в началото - това, което искам. Никога не е на 100% - уморих се да пробвам дори... Уморих се да се убеждавам, че пълно щастие няма и че са необходими компромиси! Аз компромис със себе си не правя и не искам да правя! 

-... и така да е.. Докато чакаш да се сбъдне или да не се сбъдне мечтата ти, апатията и безразличието не са решение. Не бива да пропиляваш дните си - намери си и други посоки.

-Как? Като всичко останало ми изглежда безсмислено...