Постинг
04.07.2009 11:01 -
За полигамията и...
-Човек по природа не е моногамен... Наследил е полигамията си от животинският свят, но разсъдъка и най-вече чувствата му го приковават изкуствено към единствен житейски спътник... Отричайки наследството си обаче, често е съпътстван от вина, заради нереализираните си помисли, дори.
-Не можеш така да генерализираш - все пак съществъват дългогодишни моногамни връзки и...
-И... Наличието на едно не отрича неоспоримостта на другото. Моногамните връзки са неестествени от гледна точка на наследствена предразположеност, но са търсени като идеализиран вариант на двуполюсни отношения. Човекът, за разлика от животните, има разум и може да контролира първосигналните си пориви и инстинкти. Ще отречеш ли, че и моногамният партньор има фантазии, заглеждания, харесвания, флиртове... и други подобни, без продължения обаче. Или моногамните са и оперирани от инстинкти и периферно зрение и като коне с капаци гледат само в избранниците си, дори и когато те не са насреща?!
-Е, това е друго. На човек за това са му очите - да гледа. "Очи пълни, пъце празни". Какво значение има, след като няма продължение, следователно няма и последствия, следователно няма ощетени?! Защо придаваш важност на безпредметен факт?!
-По-ского гласност, отколкото важност... Разбирането и приемането на заложената полигамия би спестило много конфликти и вътрешни терзания.
-И би било чудесно извинение за изневяра...
-Мотивираното престъпление си остава прстъпление и нито мотивът, нито предходни заложби оправдават това. Така, разбирането на полигамията не оправдава изневярата, но я обяснява. И от друга страна сваля "свещеният ореол" от въздържалите се. И те са същите полигамни екземпляри, на същото полигамно човечество, но намерили партньора, с когото и заради когото - лесно контролират поривите на природата си. За наличие на изневяра причината не е само в съгрешилия. За това са и последствията. "Нараненият" партньор осъзнава вината си, както и полигамията, но не я признава. За да не изневерява единият е необходима и осъзнатата отдаденост на другия. Малък пропуск и полигамията взема връх...
-Не можеш така да генерализираш - все пак съществъват дългогодишни моногамни връзки и...
-И... Наличието на едно не отрича неоспоримостта на другото. Моногамните връзки са неестествени от гледна точка на наследствена предразположеност, но са търсени като идеализиран вариант на двуполюсни отношения. Човекът, за разлика от животните, има разум и може да контролира първосигналните си пориви и инстинкти. Ще отречеш ли, че и моногамният партньор има фантазии, заглеждания, харесвания, флиртове... и други подобни, без продължения обаче. Или моногамните са и оперирани от инстинкти и периферно зрение и като коне с капаци гледат само в избранниците си, дори и когато те не са насреща?!
-Е, това е друго. На човек за това са му очите - да гледа. "Очи пълни, пъце празни". Какво значение има, след като няма продължение, следователно няма и последствия, следователно няма ощетени?! Защо придаваш важност на безпредметен факт?!
-По-ского гласност, отколкото важност... Разбирането и приемането на заложената полигамия би спестило много конфликти и вътрешни терзания.
-И би било чудесно извинение за изневяра...
-Мотивираното престъпление си остава прстъпление и нито мотивът, нито предходни заложби оправдават това. Така, разбирането на полигамията не оправдава изневярата, но я обяснява. И от друга страна сваля "свещеният ореол" от въздържалите се. И те са същите полигамни екземпляри, на същото полигамно човечество, но намерили партньора, с когото и заради когото - лесно контролират поривите на природата си. За наличие на изневяра причината не е само в съгрешилия. За това са и последствията. "Нараненият" партньор осъзнава вината си, както и полигамията, но не я признава. За да не изневерява единият е необходима и осъзнатата отдаденост на другия. Малък пропуск и полигамията взема връх...
това все едно аз съм го писала.
писала съм, го впрочем, все едно това съм аз, със същите думи
"Нараненият" партньор осъзнава вината си -
от това най-много ги боли, но малко от тях навреме се осъзнават.
"няма по-голяма отмъстителност от верността" бъдете верни на този, който ви наранява постоянно и така му покажете, че не ви пука какъв ще си остане той. Но има все пак много такива, които не ги вълнува колко другият, който всъщност е наранен, ще изневерява, те си имат безкрайно самочувствие и не се вълнуват от изневери
цитирайписала съм, го впрочем, все едно това съм аз, със същите думи
"Нараненият" партньор осъзнава вината си -
от това най-много ги боли, но малко от тях навреме се осъзнават.
"няма по-голяма отмъстителност от верността" бъдете верни на този, който ви наранява постоянно и така му покажете, че не ви пука какъв ще си остане той. Но има все пак много такива, които не ги вълнува колко другият, който всъщност е наранен, ще изневерява, те си имат безкрайно самочувствие и не се вълнуват от изневери
Така е :))
В природата на човека е да бъде с различни партньори през различните периоди от живота му - докато поотраснат децата му, например. Съвременното общество само се е вкарало в такива безсмислени рамки, че чак ми става страшно...
И въпреки всичко изневярата трудно се приема - на теория прощаваме, но на практика не можем да забравим.
цитирайВ природата на човека е да бъде с различни партньори през различните периоди от живота му - докато поотраснат децата му, например. Съвременното общество само се е вкарало в такива безсмислени рамки, че чак ми става страшно...
И въпреки всичко изневярата трудно се приема - на теория прощаваме, но на практика не можем да забравим.
а може би не само той :)
цитирайcindy и папагала, ама ние все пак сме бозайници. ;)
цитирайdrislio написа:
Да си човек и да си полигамен значи, че никога не си видял истинското нещо, и че си пълен нещастник.
Да, ако търсиш личното си щастие единствено в моногамните си отношения с житейския ти спътник. :):) Което обаче изисква моногамност и от отсрещната страна, а човек трудно гарантира, дори собствените си бъдещи действия... => такъв, зависим човек, трудно би бил щастлив дори и в собственият си илюзорен свят.
Да видиш "истинското нещо" не е достатъчно - по-важното е да го разбереш и задържиш...