– Бях отличничка в училище. Помагах на всички да пишат контролните си. Доктор щях да ставам, после лаборант и накрая обиновен продавач.

– Щом те влече, можеш да учиш сега?

–Е, да бе... на 30 ... И 4-5 години да си губя от живота?

–Ама те... 5те години ще си минат и без да си учила и тогава наистина ще си ги загубила, а ако учиш, все пак ще имаш и нова възможност...

- Е, да ама сега не мога. Имам да вземам книжка, да завърша образУвание, което не знам за какво ми е, ама да имам диплома... Искам и работата да си сменя и квртирата.

–Не може всичко наведнъж, трябват приоритети. Така накуп само се натоварваш излишно и на практика чакаш много повече, отколкото ако приемеш, че ще ти трябват N месеца за дозавършване например. Значи 4 нови години са проблем, но 13 загубени, не?! Вземи си първо дипломата.

–Но аз познавам много висшисти с обикновена работа. Какво ще постигна повече, като я взема?

–ОК. Изкарай книжка.

–НЕ. Искам да си сменя квартирата.

–Ми започни с това тогава.

–Да, но не вземам достатачно средства. Имам и кредит. За да се преместя 5 месеца ще трябва да събирам пари.

–ОК започни сега - на пролет ще си в нова квартира.

–Ох, на теб все всичко ти е лесно. Искам и зъбите да си оправя....

–Добре де.... прецени кое ти е най-належащо. Не може всичко да стане накуп.

–А бе с пари всичко се оправя.

–Моля? Ти искаш нова квартира от 10г.? Не можеш да чакаш 5 месеца, но явно можеш 10г? Купи си кола преди книжката - 3г минаха вече. Да научиш листовки и да вземеш изпит - месец/2 да си седнеш на дЪто, но не ти се чакат 2 месеца; друго си е 3 години?! Изпити имаш за университета - трябва да се стегнеш за месец, все пак 2 изпита ти останаха, но 2 месеца е много времеее... друго е да чакаме 13г?! Ааа парите.... Ми, да! Те никога не стигат. Както не ти стигаха преди 13 год., така и не ти стигат сега, така и НЯМА да ти стигат след още 13г, защото ти няма да направиш нищо да промениш положението си, с оправданието, че ще отнеме много време...

.