– Та ние сме създадени в страдание! И то е част от нас! Обречени сме... Загубата е неизбежна... Как е възможно щастието в тази предопределеност? Щастието, тогава е най-много временна илюзия?? То не може да съществува реално - появява се при поискване и изчезва...