– Не искам да ме мразиш. Искам един ден, ако е възможно да ми простиш...

– Уф... Необходимо ли е да продължаваме да го обсъждаме? За какво да те мразя?
Почувствах се излъгана това е. И не можех да си обясня логически нещата: причината за разговора ни 3 дни по-рано и разговорите ни по принцип. Ама не ми пука вече erase - restart и продължавам нататък.
Винаги е било така: най-лесното нещо за мен е да тегля чертата и да започна отначало или да продължа нататък. Първо символично изтрих хисторитата от месинджърите после те изтрих и от съзнанието си - сега не помня за какво ти бях обидена ... Само като ефект ти нямам телефона, ама мога да го взема от всеки когато ми потрябваш.

– Аз съм ти вещ?! Когато ми потрябваш...

– Ти си един много добър специалист, умен, знаещ, който за проекти предпочитам да бъде наоколо. Аз разграничавам нещата. Личните взаимоотношения нямат нищо общо с работата. И без това така започна всичко Аз харесвах работата ти.

–  Исках само да кажа .... Хората не са предмети някак ... този ми е за това, онзи за онова... За всичко си имаш предмет..  Поне моето виждане е , че за всичко трябва да имаш приятел, който да ти помогне....

– Аз имам хора за ситуации. И така ми е по-добре, мога да ти кажа. Никой не може трайно, да повлияе на настроенията ми. Винаги мога да си "купя от магазина" счупената играчка.
Обидена, бях докато не разбрах, че колкото си можеш толкова си правиш. Ако можеше по друг начин щеше да го направиш. Осъзнах, че съм обидена на себе си, защото имам очаквания за теб, спрямо собствените си виждания... Спрямо собствената си представа за теб, а не спрямо теб?! И те забравих...
Ама стига наистина! За какво ти е да дълбаеш? Надявам се да си щастлив - всичко останало е без значение или просто работа.

–  Щастлив... Нещата са много по-сложни отколкото трябва... Но някой ден ще бъда....

– Сложни си ги правиш ти.  Животът е най-лесната игра която съм играла!