– Защо не можеш да го преодолееш още? Нали се случи точно както го очакваше? 

– Защото очакването на дадено събитие никога не спестява и болката от него... Нима смъртта не е сигурна? Въпреки това, всички тъжим при настъпването й...

– Добре, но... смъртта е и неизбежна. Докато всичко друго може да бъде заобиколено при желание, още повече при знание...

–Знанието за опастност не отказва алпинистите. Но ако загубят другар под К2 или Еверест - това ще вгорчи цялата експедиция и постигнатото от нея. Не бива да се криеш като мишка - светът не е за страхливите, но не можеш и да приемеш последствията, въпреки познанието и очакването...

– Времето лекува всичко... Трябва ти още време...

– Времето се възползва от невероятната човешка способност да забравя лошите моменти и да помни само добри случки дори и от престоите си в концлагери. А за тези, като мен, които не забравят и какви дрехи са носили преди 10г. на същата дата? Къде е лечението, кое е спасението? С времето болката само се задълбочава... Всяко следващо събитие има своето съответствие в миналото и аз знам, че нищо различно не ме чака, което ме кара да се барикадирам още повече в опитите си да се предпазя...

– Само загрижени и искрени, и търпеливи приятели, могат да те изведат напред...

– Такива каквито не срещнах през годините или може би избягвах, от страх да не ме разочароват...