– Когато, човек избере верният за него път - нещата сякаш вървят по план и се случват от само себе си. Когато си поел по чужд път, всичко се случва наопаки и сякаш изниква стена от нищото. Не е необходимо да я разбиваш. Изначало е бил грешен пътя ти, щом си стигнал до нея. Това е. Упорството е глупост, не сила. Упорството е борба, породена от неспособността ни да се примирим с факта, че това което преследваме, не е това, което сме заслужили. Щом има трудност, човек просто не е готов за този път. Това е чуждото желание, което не съответства нито на знанията му, нито на възможностите му.

– Ти сякаш казваш, че човек не трябва да се стреми да преодолява трудностите си, а винаги да ги заобикаля.

– Не казвам това. Ако на пътя се появи камъче, ще го подритнеш, ако е поточе ще го прескочиш, но ако е река? Ще трябва да плуваш. Ами ако не можеш? Продължиш ли ще се удавиш, върнеш ли вече си изгубил времето, което ти е било необходимо да стигнеш до там. Защо изобщо си тръгнал по път, който не можеш да следваш? Трудно ти е, защото не е това пътя ти изначало. Плувецът, ще преплува реката. Ти? Ти ще стоиш... Може да пробваш да си построиш сал, но как се строи сал, без трупи? Ако имаш материалите - добре, но това само показва, че ако пътят е правилен, нещата се нареждат от само себе си. Иначе не си за там просто - това не е твоето изпитание. Или си стигнал там твърде бързо, без да натрупаш необходимите знания и умения или си последвал друг в неговите желания.
     Да, може да прекараш време в опити да се научиш да плуваш. Може и да успееш, но по-вероятно е да се убиеш. Не е това пътя ти и не е това решението. Тръгни по течението на реката да потърсиш мост или заселници, които да ти помогнат да преминеш от другата страна. Трудности не са за преодоляване, когато са невъзможни. Те са за осъзнаване, за отрезвяване.

– Искаш да кажеш да се отказваме, да постъпваме като страхливци?

– Не, искам да кажа всеки да следва собствения си път и няма да има трудности. Човек получава препятствия по пътя си, когато е готов да ги преодолее със собствени сили или с помощта на собственото си обкръжение. Какво израстване е опит да преплуваш река, знаейки, че не можеш да плуваш? Та това е чуждият път и ти случайно си попаднал там. Щом е трудно, до невъзможно - откажи се! Това не те прави слаб.

– Но доказано, човек е силен в критични ситуации. Може изправен пред неизбежното да заплува, да надскочи себе си и възможностите си.

– Човек надскача себе си, все пак в рамките на собствените си, човешки възможности. Още не знам за прелетял реката. Та ако стигналият до там преплува реката - това само доказва, че са верни изложените разсъждения. Преплувал я е, защото това е неговият път, трябвала му е реката, за да разбере че може да плува - готов е да се изправи именно пред това препядствие. Но той и потенциалният удавник са две различни неща. Естествено, че е важно и трябва да опитваме, но още по-важно е да можем да се отказваме...