Постинг
21.10.2012 09:37 -
За социалните мрежи
Автор: hgrandes
Категория: Други
Прочетен: 1253 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2012 09:43
Прочетен: 1253 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 21.10.2012 09:43
– И за какво да си направя профил?
– Ще можеш да откриеш и да се свържеш с изгубени приятели.
– И за какво ще ми е? Нима връзки се прекъсват на случаен принцип? Щом нямам друг контакт с тези хора и те не са вече част от живота ми, значи така е трябвало да стане - това е бил естественият ход на съдбата.
–На времето комуникациите не бяха развити - може да сте се загубили случайно, забързани в ежедневието.
– Няма случайни неща, но времето изтрива спомени - така е устроен човешкият мозък. Щом даден контакт е прекъснат е имало конфликт. Може би индиректен: смяна на интереси, липса на общи такива, дребни навици, които са започнали да дразнят... Все незначителни неща, които мозъкът изтрива и от гледната точка на изминалото време не помним, защо приятел от училище е изчезнал от живота ни. Носталгията по изгубеното време ни кара да се ровим в миналото и да търсим "приятелите" си там.
– Нима нямаш нито един човек, с когото не поддържаш контакт и за когото си спомняш с усмивка? Нима не искаш да разбереш какво става с този човек след изтеклите години на раздяла?
–Напротив! Имам много хора, които помня с добро, за които се сещам периодично, често помня и рожденните им дати и пия по едно за тяхно здраве. НО - НЕ! Не искам да знам сега как са, какво се случва с тях и как се справят - ако е необходимо, то пътищата ни ще се пресекат отново. Светът се стеснява по интереси, затова хора се срещат случайно и в Париж, и в Ню Йорк.
– Но понякога човек, воден от личните си причини, заминава в друг град, че и в друга държава, а раздялата и загубата на контакт е следствие на тази нужда, не търсен ефект. Чрез социалните мрежи, можеш да издириш такъв човек и да подновите контакт. Има полза, защо я отричаш?
– Ползата е само за рекламните компании да персонализират рекламите си и за хората без работа да имат теми за клюките си. Дори и такава раздяла не е случайна и този заминал човек, най-вероятно се обажда на майка си. Преценил е за себе си, че да преследва личното си щастие му е по-важно от поддържане на социални контакти със съмнителна полза.
– Добре де - социалните мрежи не са само за откриване на стари познайници. С профил в тях, ще може да бъдеш поканен на парти, да видиш снимки от събитие, да научиш последните новини за текущите си познанства. Човек е свободен да ограничи активността си в мрежата до полезна за него самия.
– И за какво ми е да научавам за рожден ден на приятел от мрежата? Що за приятел е това ако разбирам за личните му празници в интернет? Снимки от събития казваш? Не са ли по-важни спомените от тези събития? Безбройните, често безсмислени и безидейни дигитални снимки, само защото вече не купуваме ленти за фотоапарати, са друга тема, нека я оставим за друг път.
– И все пак социалните мрежи са добър инструмент за социални контакти. Можеш да се запознаеш с приятел на приятел, да откриеш интересни хора в мрежата, с които живота не би те срещнал "в парка" по една или друга причина или дори поради липса на време за разходки. Помисли пак.
–Предпочитам да имам няколко човека в реалния си живот, отколкото стотици, че за някои профили и хиляди виртуални контакти. А и виртуалният профил е психологична игра. За какво ми е да познавам човек Х в светлината, в която иска да се представя? Кое ми гарантира искреност, при липсата на контакт очи в очи, липсата на жестове, тембър на гласа, не добре премислени и наредени изразни средства - изказани в непринуден разговор? В мрежата - всичко може да бъде преценено: от външния вид, през социалния статус, до популистките интереси. Мрежата помага да се харесваме по-лесно на другите: НЕ Мерси! Достатъчно лицемерен е светът извън нея. Нямам нужда от допълнителна доза лъжа ежедневно... ...
– Ще можеш да откриеш и да се свържеш с изгубени приятели.
– И за какво ще ми е? Нима връзки се прекъсват на случаен принцип? Щом нямам друг контакт с тези хора и те не са вече част от живота ми, значи така е трябвало да стане - това е бил естественият ход на съдбата.
–На времето комуникациите не бяха развити - може да сте се загубили случайно, забързани в ежедневието.
– Няма случайни неща, но времето изтрива спомени - така е устроен човешкият мозък. Щом даден контакт е прекъснат е имало конфликт. Може би индиректен: смяна на интереси, липса на общи такива, дребни навици, които са започнали да дразнят... Все незначителни неща, които мозъкът изтрива и от гледната точка на изминалото време не помним, защо приятел от училище е изчезнал от живота ни. Носталгията по изгубеното време ни кара да се ровим в миналото и да търсим "приятелите" си там.
– Нима нямаш нито един човек, с когото не поддържаш контакт и за когото си спомняш с усмивка? Нима не искаш да разбереш какво става с този човек след изтеклите години на раздяла?
–Напротив! Имам много хора, които помня с добро, за които се сещам периодично, често помня и рожденните им дати и пия по едно за тяхно здраве. НО - НЕ! Не искам да знам сега как са, какво се случва с тях и как се справят - ако е необходимо, то пътищата ни ще се пресекат отново. Светът се стеснява по интереси, затова хора се срещат случайно и в Париж, и в Ню Йорк.
– Но понякога човек, воден от личните си причини, заминава в друг град, че и в друга държава, а раздялата и загубата на контакт е следствие на тази нужда, не търсен ефект. Чрез социалните мрежи, можеш да издириш такъв човек и да подновите контакт. Има полза, защо я отричаш?
– Ползата е само за рекламните компании да персонализират рекламите си и за хората без работа да имат теми за клюките си. Дори и такава раздяла не е случайна и този заминал човек, най-вероятно се обажда на майка си. Преценил е за себе си, че да преследва личното си щастие му е по-важно от поддържане на социални контакти със съмнителна полза.
– Добре де - социалните мрежи не са само за откриване на стари познайници. С профил в тях, ще може да бъдеш поканен на парти, да видиш снимки от събитие, да научиш последните новини за текущите си познанства. Човек е свободен да ограничи активността си в мрежата до полезна за него самия.
– И за какво ми е да научавам за рожден ден на приятел от мрежата? Що за приятел е това ако разбирам за личните му празници в интернет? Снимки от събития казваш? Не са ли по-важни спомените от тези събития? Безбройните, често безсмислени и безидейни дигитални снимки, само защото вече не купуваме ленти за фотоапарати, са друга тема, нека я оставим за друг път.
– И все пак социалните мрежи са добър инструмент за социални контакти. Можеш да се запознаеш с приятел на приятел, да откриеш интересни хора в мрежата, с които живота не би те срещнал "в парка" по една или друга причина или дори поради липса на време за разходки. Помисли пак.
–Предпочитам да имам няколко човека в реалния си живот, отколкото стотици, че за някои профили и хиляди виртуални контакти. А и виртуалният профил е психологична игра. За какво ми е да познавам човек Х в светлината, в която иска да се представя? Кое ми гарантира искреност, при липсата на контакт очи в очи, липсата на жестове, тембър на гласа, не добре премислени и наредени изразни средства - изказани в непринуден разговор? В мрежата - всичко може да бъде преценено: от външния вид, през социалния статус, до популистките интереси. Мрежата помага да се харесваме по-лесно на другите: НЕ Мерси! Достатъчно лицемерен е светът извън нея. Нямам нужда от допълнителна доза лъжа ежедневно... ...
“Парите, спестени от БДЖ, ще отидат в по...
Руското външно разузнаване се заема да с...
В САЩ бездомните младежи използват актив...
Руското външно разузнаване се заема да с...
В САЩ бездомните младежи използват актив...
